2 Esd 11

Появата на Помазаника във видението

1 И на следващата нощ видях сън. И ето от морето се издигна орел, който имаше дванадесет перести крила и три глави. 2И видях: ето той простираше крилата си над цялата земя и всички небесни ветрове духаха върху него, и облаци се събираха.

3 И видях, че от перата му излизаха други малки пера и от тях излизаха още по-малки и къси. 4Главите му почиваха, а средната глава беше по-голяма от другите глави, но и тя почиваше заедно с тях. 5И видях: ето орелът летеше с крилата си и царуваше над земата и над всичките ѝ обитатели. 6И видях, че всичко поднебесно му беше покорно и никой не му се противеше – нито една от съществуващите на земята твари. 7И ето орелът застана на краката си, отправи глас към перата си и изрече: 8„Не бодърствайте всички заедно, спете всяко на своето място и бодърствайте поред, 9а главите нека се запазят за накрая.“ 10И видях, че гласът му излизаше не от главата му, а от средата на тялото му. 11Изброих малките му пера и те бяха осем.

12 И ето, от дясната страна се издигна едно перо и се възцари над цялата земя. 13И когато се възцари, настана краят му и неговото място изчезна. След това се издигна друго перо и зацарува, и властването му продължи дълго. 14И когато то царуваше и настъпи краят му, за да изчезне и то, както първото, 15чу се глас, който му казваше: 16„Слушай ти, което толкова време владееше земята! Ето какво ти известявам, преди и ти да изчезнеш: 17след тебе никой няма да властва толкова време като тебе, нито дори и половината от това.“ 18И се издигна третото перо и властва, както и предишните, но и то изчезна. 19Така стана и с всички други. Те властваха и след това изчезваха завинаги.

20 И видях, че от едната страна от време на време се издигаха и останалите пера, за да властват и те; и някои от тях властваха, но веднага изчезваха. 21А други от тях се издигаха, но не добиваха власт. 22След това дванадесетте пера и двете малки пера вече не се появиха 23и на тялото на орела не остана нищо освен три почиващи глави и шест малки пера. 24И видях: ето две от шестте малки пера се отделиха и останаха под главата, която беше отдясно, а четирите останаха на мястото си. 25Тогава другите пера, които бяха под крилата, се опитаха да се издигнат и да властват. 26И ето едното се издигна, но веднага изчезна, 27а следващото изчезна още по-бързо от предишното. 28И видях: ето двете останали пера също се опитваха да се възцарят. 29И докато те се опитваха, една от почиващите глави, а тя беше средната, се събуди. Тя беше по-голяма от другите две глави. 30И видях, че останалите две глави се съединиха с нея. 31И ето тази глава се обърна заедно със съединените с нея и погълна двете пера под крилата, които се опитваха да се възцарят. 32Тази глава беше заплаха за цялата земя и властваше, причинявайки големи страдания на земните обитатели; и тя държа властта над земната твърд повече от всичките крила, които бяха властвали. 33След това видях, че и средната глава внезапно изчезна, както и крилата. 34Останаха двете глави, които по същия начин царуваха на земята и над онези, които я обитаваха. 35И ето главата, която беше отдясно, погълна главата, която беше отляво.

36 И чух глас, който ми казваше: „Гледай пред себе си и размишлявай за това, което виждаш.“ 37И видях нещо, подобно на лъв, излязъл от гората с рев, да издава човешки глас към орела и да казва: 38„Чуй какво ще ти говоря и какво ще ти каже Всевишният: 39„Не си ли ти, който си останал от четирите животни, на които отредих да царуват в Моето време, за да дойде чрез тях краят на Моите времена? 40И когато четвъртото от тях дойде, победи всички предишни животни, държа това време в голям страх целия свят в неописуем гнет и толкова дълго време с коварство обитаваше земята! 41Ти съдеше земята не според истината! 42Ти угнетяваше кротките, оскърбяваше миролюбивите, мразеше говорещите истината и обичаше лъжците, разоряваше домовете на принасящите полза и събаряше стените на онези, които с нищо не ти вредяха. 43Ала твоето безчестие стигна до Всевишния, твоята надменност – до Силния.“ 44И Всевишният погледна към времената на надменността, и ето те преминаха и злодеянията свършиха. 45Затова изчезни ти, орел, със страшните си крила, с отвратителните си пера, с главите си, изпълнени със злост, с жестоките си нокти и с цялото си негодно тяло, 46за да си отдъхне цялата земя и да се избави от твоето насилие, и да се надява на правосъдие и милосърдие от Създателя си.“